Европейското законодателство и новите предизвикателства пред работодателите в областта на заплащането

Новата европейска Директива (ЕС) 2023/970 поставя акцент върху повишаването на прозрачността при определяне на трудовите възнаграждения и урежда правото на работниците и служителите на достъп до информация, свързана с елементите на тяхното заплащане. Директивата установява обща рамка, приложима във всички държави членки, която изисква въвеждането на ясни механизми за проследяване и докладване на данни относно възнагражденията, с оглед гарантиране на равнопоставено третиране на работниците и служителите, независимо от пола.

Цел

На общо ниво Директива (ЕС) 2023/970 има за цел да укрепи прилагането на принципа за равно заплащане между жените и мъжете за еднакъв или равностоен труд, като установява единни правила за по-голяма прозрачност в политиките по възнаграждение. По-конкретно, директивата въвежда изисквания, насочени към повишаване на информираността относно начина, по който се формира заплащането, както и към засилване на механизмите за защита срещу дискриминация. Чрез тези мерки се стимулират работодателите да преразгледат съществуващите системи на заплащане, включително стандартите за оценка на длъжностите, а засегнатите лица получават по-ефективен достъп до правосъдие при установени нарушения. Тази обща рамка поставя основата за определяне на обхвата на директивата, обхващайки и двете страни на трудовото правоотношение.

Обхват

В рамките на своята регулаторна уредба директивата конкретизира приложението на принципа на равно заплащане, като определя условията, при които той следва да бъде гарантиран във всички трудови правоотношения. Равното  заплащане се изразява в премахването на пряка и непряка дискриминация по пол при определяне на възнагражденията. Работодателите могат да определят различни заплати, но само на базата на обективни, полово неутрални критерии, като квалификация, опит или други релевантни професионални характеристики.

Директивата обхваща всички категории работници във всички сектори, като ясно дефинира и понятието „заплащане“ – от основната или минималната заплата до всички допълнителни възнаграждения и придобивки, предоставяни от работодателя за положения труд. Равното заплащане предполага прилагането на една и съща мерна единица за оценка на труда при мъже и жени, независимо от това дали възнаграждението се формира по повременна или сделна система.

Предизвикателствата пред работодателите

Държавите членки, включително България, трябва да въведат новите правила до 7 юни 2026 г., като задълженията за работодателите ще се прилагат поетапно.

Още на етап подбор на персонала и провеждане на интервюта работодателите са длъжни да осигурят на кандидатите ясна информация относно размера или диапазона на първоначалното възнаграждение, като предоставянето на информация от кандидата за размера на текущо, предходно или очаквано възнаграждение няма да бъде позволено.

След започване на работа служителите получават разширен достъп до информация за заплащането. По тяхно искане работодателят трябва да предостави писмена справка за индивидуалното възнаграждение и за средното заплащане по пол за служители, извършващи равен или сходен труд. Освен това работодателят е длъжен да осигури постоянен и лесен достъп до критериите за определяне и увеличение на заплатите.

Съгласно директивата, клаузи, ограничаващи служителите да разкриват информация за възнагражденията си, ще бъдат забранени, което пoзволява свободно обсъждане на заплащането в колектива.

Работодателите поетапно ще бъдат задължени да докладват разликите в заплащането между половете според размера на персонала им. Големите компании ще отчитат ежегодно, а по-малките – на всеки три години.

Новата рамка осигурява на служителите повече прозрачност и възможности да отстояват правото си на равно заплащане, като същевременно налага на работодателите по-голяма отчетност. Нарушенията на правилата ще бъдат санкционирани чрез глоби и обезщетения за засегнатите служители, а при трудови спорове доказателствената тежест се прехвърля върху работодателя. Предстои българското законодателство да адаптира националните си правила, за да гарантира ефективно прилагане на директивата и да осигури справедливи и прозрачни трудови отношения.