С обнародването на Закона за прозрачност при представителство на интереси (ДВ, бр. 30/27.03.2026 г.) за първи път се въвеждат ясни правила относно влиянието върху решенията на държавните органи. Приемането на Закона е пряко обусловено от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост, като новата уредба цели прозрачност на взаимодействието между частния и публичния сектор, като създава механизми за контрол и публичност на представителството на интереси.
По смисъла на закона „представител на интереси“ или „заинтересовано лице“ е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което в защита на обществен, групов или частен интерес се стреми да оказва влияние върху органи и лица при вземането на решения, свързани със създаването, изменението, допълнението, отмяната или съдържанието на нормативни и индивидуални актове.
Новият закон намира приложение при наличие на няколко кумулативни предпоставки, а именно: осъществяване на комуникация с орган или лице, упражняващо публична власт, насочена към оказване на влияние върху съдържанието или приемането на конкретни актове, с цел защита на определен интерес.
Ключов елемент в новата законодателна рамка е създаването на публичен електронен Регистър за прозрачност към Сметната палата. В него подлежат на вписване лицата, които осъществяват представителство на интереси по занятие —най-малко 9 контакта в рамките на 3 месеца, като търговска дейност за трети лица или срещу възнаграждение. Вписаните лица получават достъп до информация за подготвяни нормативни актове в съответните области, могат да бъдат канени за участие в работни групи и обществени обсъждания, както и да участват в специализирани форуми, доколкото това не противоречи на приложимото законодателство. Всички лица, които попадат в приложното поле на закона, имат задължението освен да се впишат в регистъра, така и да поддържат актуалност на декларираните обстоятелства. От момента на вписване тяхната дейност става публично проследима, с изключение на личните данни. За обикновените граждани, които упражняват своите права еднократно или в личен интерес, законът не намира приложение.
Същевременно правната уредба предвижда широк кръг от изключения, при които вписване не се изисква, като към тях се отнасят адвокатите, синдикалните и работодателските организации, политическите партии, участниците в работни групи, медиите, както и гражданите при упражняване на техни основни права.
Законът предвижда административнонаказателна отговорност при неспазване на установените изисквания, включително извършване на дейност по представителство на интереси без вписване в Регистъра или деклариране на неверни данни. Санкциите включват глоби за физически лица и имуществени санкции за юридически лица, които се увеличават при повторно нарушение.
Законът за прозрачност при представителство на интереси влиза в сила от датата на обнародването му, като в 3-месечен срок следва да бъде приета наредба по неговото прилагане. В рамките на 6 месеца от влизането му в сила компетентните органи трябва да приемат етични правила, а в 6-месечен срок от издаването на наредбата се създава и въвежда в експлоатация Регистърът за прозрачност. Предвиден е и преходен период, като през първата година от функционирането на Регистъра не се налагат административни наказания.
Тази изцяло нова законодателна рамка очертава механизъм на взаимодействие между частния и публичния сектор, като съчетава изисквания за прозрачност с възможности за участие в процеса на вземане на решения.