Министерският съвет одобри проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), който вече е внесен за обсъждане в Народното събрание.
След дългогодишни обсъждания и опити за създаване на цялостна и ефективна нормативна уредба в областта на водоснабдяването и канализацията сме на прав път към приемането на закон, който предвижда да реформира целия сектор.
Целта на закона е цялостно обновяване и обединяване на нормативната уредба в областта на ВиК – от планирането, изграждането и стопанисването на инфраструктурата до качеството и цените на услугите. Проектът е подготвен в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост и включва изискванията на две ключови директиви на ЕС – за питейната вода и за пречистването на отпадъчни води.
Органи и управление
На първо място, Законът за ВиК установява ясна система от органи, които формират, провеждат и контролират цялата политика във ВиК отрасъла, като тя се реализира на три нива – Национално, Областно и Местно.
Основна реформа, която предвижда законът, е обединението на обособените ВиК територии така, че те да съвпадат с административните области. Това означава: една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор. Очаква се така да се постигне икономия от мащаба, по-ефективно управление и равнопоставени условия за всички потребители.
Създава се Обществен съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството като консултативен орган за разглеждане на проблеми и предложения, свързани с ВиК сектора, а Асоциациите по ВиК ще изпълняват централна роля като посредник между държавата, общините и ВиК операторите. Това цели по-добро управление на инфраструктурата и по-ефективно предоставяне на услугите.
Планиране и развитие
Подобряването и планирането на развитието на ВиК системите – публична собственост, се извършва чрез регионални генерални планове с 25-годишен хоризонт, които обхващат цялата административна област. За всяка област се изготвя единен план, който включва анализ на текущото състояние на системите, цели, приоритети и инвестиционни програми – краткосрочна (5 г.), средносрочна (15 г.) и дългосрочна (25 г.). Плановете съдържат анализ на състоянието, цели, приоритети и инвестиционни програми – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.
Плановете се съгласуват от асоциациите по ВиК и подлежат на актуализация при необходимост. Те се съгласуват и с екологичните изисквания съгласно Закона за опазване на околната среда и плановете за управление на речните басейни.
Ключов е принципът на единна цена на ВиК услугите в рамките на административната област – за доставяне на вода и отвеждане на отпадъчни води. Единствено цената за пречистване на отпадъчни води може да бъде диференцирана – в зависимост от степента на замърсеност от различните групи потребители.
ВиК оператори
Проетктозаконът предвижда ВиК операторите да изпълняват дейността си, чрез възлагане с дългосрочен договор (до 30 години, с възможност за удължаване с до 15 години) между оператора и асоциацията по ВиК. Предвидено е договорите да определят правата, задълженията, инвестиционните ангажименти, качествените изисквания и контролните механизми, като ще се допуска прекратяване или смяна при изтичане на срока или неизпълнение, като ще бъде гарантирано непрекъснатост на предоставяните услуги за потребителите.
Освен това, операторите ще отговарят за стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите, което включва тяхното опазване, поддържане в техническа изправност, правилно използване и осигуряване на нормално и безпроблемно функциониране съгласно предназначението им. Всичко това трябва да се извършва в съответствие със законовите и нормативните изисквания, като целта е гарантиране на обществената безопасност, хигиена, екологичен стандарт и техническа устойчивост на мрежите.
Предоставянето на ВиК услугите ще се извършва при ясни и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) общи условия, които операторите са задължени да изготвят и прилагат публично. Това гарантира прозрачност, защита на потребителите и предвидимост в отношенията, като се създават единни стандарти за достъп, отчет, обслужване и права.
Ясни правила за собствеността и ролята на държавата в управлението
Проектът на Закона за ВиК ясно регламентира собствеността върху ВиК инфраструктурата – държавна, общинска и частна, както и задълженията на всички участници – държава, общини, асоциации по ВиК, оператори и потребители. Създават се консултативни обществени съвети, „Български ВиК холдинг“ ЕАД е определен като публичното предприятие, чрез което министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие (чл. 49). Холдингът има ключова роля за финансиране, контрол и реализация на проекти от национално и регионално значение.
КЕВР – независим регулатор и нова ценова структура
Според проекта на новия Закон за водоснабдяването и канализацията, регулирането на ВиК услугите ще се извършва от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Ролята на КЕВР в новата уредба е съществено разширена, като тя вече има ясни и детайлно разписани функции не само по отношение на цените на водата, но и по отношение на качеството, бизнес плановете на операторите, потребителските права и секторната политика.
Новата ценова структура въвежда т.нар. двукомпонентна тарифа – с отделна цена за достъп и за потребление. В същото време се въвежда понятието за „социална поносимост“ на цената – ако сметката надвиши 2.5% от медианния доход в региона, се търсят решения за корекции или подкрепа.
Електронно управление и прозрачност
С новия Закон за ВиК Министерството на регионалното развитие и благоустройството поема ангажимент за създаване на специализирани информационни системи, които ще обхващат както услугите, така и инфраструктурата. Целта е пълна публичност, проследимост и прозрачност на дейностите в сектора. Данните ще се интегрират с кадастралните и други публични регистри, което ще улесни и контрола, и планирането на инвестиции.
Информационните системи ще бъдат ключов инструмент за анализ на реалното състояние на водопреносната и канализационна мрежа в страната и ще позволят вземане на решения на база актуална и достоверна информация. Това включва и възможности за проследяване на изпълнението на бизнес планове, качеството на услугите, както и обхвата на предоставяната вода и канализация.
Задължителни водомери и дистанционно отчитане
Предвижда се създаване на специализирани информационни системи за ВиК инфраструктурата и услугите. Ще се въведе и дистанционно отчитане на водомерите в сгради с етажна собственост, като мярка за прозрачност и по-точно таксуване.
В срок до 24 месеца след влизането в сила на закона:
- всички сградни водопроводни отклонения трябва да бъдат оборудвани с водомери;
- във всички сгради в режим на етажна собственост трябва да бъдат монтирани индивидуални водомери за всеки потребител.
От датата на влизане в сила на закона, при инсталиране на нови водомери или при подмяна на съществуващи, те задължително трябва да бъдат с възможност за дистанционно отчитане, да използват отворен протокол за предаване на данни и да осигуряват техническа съвместимост със системите, използвани от съответния ВиК оператор.
Мярката цели точно отчитане на потреблението, справедливо разпределение на сметките и намаляване на търговските загуби на вода. Водомерите трябва да са със способност за дистанционно отчитане, което ще улесни ВиК операторите и ще даде по-добър контрол на потребителите върху използваните ресурси.
Тази уредба представлява стратегическа стъпка към дългосрочна стабилност на ВиК услугите в България и към защита на обществения интерес. Чрез въвеждане на модерна, ясна и предвидима правна рамка, съобразена с обществените потребности и европейските стандарти, се поставя основата за интегрирано, прозрачно и отговорно управление на отрасъла.
Предстоящото прилагане на новата правна рамка поставя сериозни изисквания към всички участници в сектора – от държавата и общините до операторите и регулаторите. Успешната ѝ реализация ще изисква последователност, административен капацитет и ефективна координация, но е и необходима предпоставка за дългосрочна устойчивост, инвестиционна предвидимост и съответствие с европейските политики в областта на водите.